www.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.com
07.07.2017
Ramona Pet Grooming!
Ramona Pet Grooming - груминг студио и фризьорски салон за домашни любимци! За записване и информация не се колебайте да се свържете с нас: 0877166675 Вержиния ...
Мейн Куун

Произход и развитие

Породата е създадена в САЩ през 1860 г. чрез кръстосване на продуктивните американски фермерски котки с турски ангорски и безпородни късокосмести котки. Наименованието е съчетание от името на американския щат Мейн, както и с приликата с козината и муцуната на американската миеща мечка енот (англ. coon). Отличава се с едри екземпляри (мъжкарите достигат понякога до 10-15 кг, а женските - до 5-8 кг). Според една древна легенда нейните прародители били енот и котка, благодарение на което мейн-кууна унаследил ивичестата окраска и други признаци на американския енот (козина, муцуна). Въпреки че тази хибридизация е напълно невъзможна, името Мейн-куун е останало.За пръв път породата е спомената от мистър Пейс, който през 1867 г. описал привлекателен черен мейн-куун на име Меринс. Котките от тази порода станали популярни в Нова Англия, като печелили призови места на много изложби на котки през миналия век, като дори станали победители на голяма експозиция в Медисън Скуеър Гардън през 1895 г. Породата официално е призната от всички Международни организации и в днешно време е широко разпространена в Европа и другите страни по света.

Екстериор и стандарт

Тялото на мейн-кууна е удължено, едро, с развита мускулатура. Главата е сравнително широка, с клиновидна, муцуна, и квадратен нос. Ушите са големи, леко косо разположени, и обрасли с косъмчета. Очите са големи, не много наклонени, най често със зелен цвят. Има високи крайници и големи овални лапи. Опашката е дълга, пухкава, козината е гъста, и свободно падаща надолу. При главата и плещите е значително по къса, като образува ясно изразена “яка”. Подкосмието е нежно на пипане, а покривните косми са по-къси (в сравнение с персийските котки) и умерено мазни, за да се стича водата по тях. През лятото козината на тялото е по-къса, отколкото през зимата, докато при опашката няма промяна. Стандартът допуска различна окраска и рисунък на космената покривка, освен еднотонният кафяв цвят или сиамският тип оцветяване.

Цветовите варианти са много, ето пример за отразяване:
MCO n 22 - черен мраморен таби
MCO n 23 - черен тигров таби
MCO d 22 - червен мраморен таби
MCO 21 - мейн-куун с агути-фастор
MCO 21 03 - мейн-куун с агути-фактор с бяло

Качества и поведение

Мейн-куунът е много привлекателна котка, общителна и спокойна по натура. Бързо се привързва към всички членове на семейството. Не проявява агресивност. Котките от тази порода са силни, плодовити, съобразителни и устойчиви към условията на влажен и хладен климат, поради което са станали любимци на моряците. Те са послушни, нежни и ласкави, обичат гальовното отношение и необичайно приятно мъркат. Понякота в поколенията се появява полидактилия (излишни пръсти).

« Обратно в информация

www.zoomagazini.com