www.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.com
19.11.2017
MARP PET FOOD!
Скъпи Клиенти, Заповядайте в RAMONA NATURAL PET MARKET град София; ЖК Младост-1; блок 74-А, където може да получите Вашата безплатна
Pro Plan Cat 4+1 ПОДАРЪК! За повече информация: 0876 33 18 33; 0876 33 19 33
Сиамска котка

Родината на Сиамската котка - една от най-изящните и красиви породи котки, е Сиам (древното име на днешен Тайланд), откъдето произхожда името й. Сиамската котка има древен и кралски произход. Привилегия за отглеждането имали само висшите класи - кралете в дворците и духовниците в храмовете. На обикновените хора било разрешено да гледат само кучета. В Китай отглеждането на сиамски котки било дворцова привилегия за императорската фамилия. През 1871 г. крал Рама V наредил няколко от дворцовите сиамски котки да се изпратят като височайши подарък в Европа. Десет години по-късно пратка от сиамски котки заминала и за северноамериканския континет. В Западна Европа обаче развъждането им в истинския смисъл на думата започва едва през 1884 г., когато от Банкок се завърнал в родината си консулът на Великобритания Оуен Гоулд. Той донесъл със себе си двойка сиамци - котаракът фо и женската Миа, които му били подарени от краля на Сиам. Тази сиамска двойка била показана с поколението си през 1885 г. на годишната фелиноложка изложба в "Кристъл палас" в Лондон, но предизвикала противоречиви реакции - от възхищение, до пълно отрицание. За тези тайнствени котки се разказват много легенди. Според една от тях те се отглеждали в Сиам специално за охрана на дворците. Когато някой се опитвал да проникне в тях, сиамците безстрашно скачали върху му и впивайки нокти в злосторника, така пронизително мяукали, че стражата дотичвала незабавно. В друга легенда се дава обяснение за специфичната опашка на сиамските котки - тънка, извита нагоре и пречупена накрая. Това било резултат от дворцовата селекция. На така подвитата опашка удобно се нанизвали златните халки и пръстените на членовете на кралската фамилия, докато те се къпели в басейна. По този начин, чрез тази "котешка закачалка" пръстените не изпадали и не се загубвали. Според друга легенда опашните прешлени на сиамките се пречупвали умишлено, тъй като "в природата нищо не е съвършено". Изхождайки от този принцип, в Сиам отглеждали и кривоопашати и безопашати котки. В друга легенда се дава обяснение за кривогледството на някои сиамски котки, което се дължало на това, че на тях им било отредено да пазат много ценна свещена ваза в един от храмовете. Съзнавайки важността на възложената задача, котките старателно обвивали с опашката си скъпоценния съд, от който не сваляли очи. И понеже през цялото време от близко разстояние наблюдавали втренчено вазата, накрая станали разногледи. Първият стандарт на породата е създаден във Великобритания още през 1892 г., а през 1901 г. бил организиран и клуб на любителите на сиамски котки и бил осъвременен стандарта. В края на XIX в. сиамски котки били внесени и в САЩ както от Тайланд, така и от Великобритания и през 1909 г. бил учреден американски клуб на сиамската котка, който няколко години по-късно създал също собствен стандарт. От 1924 г. в Лондон ежегодно се провежда специализирана изложба само за сиамски котки. След основна преработка на стандарта през 1958 г. и на базата на продължителна селекция се достигнало до съвременния тип на сиамската котка, чиито характерен признак е акромеланизма (тъмната окраска на крайниците, опашката и лицевата част). Новият стандарт включвал лека костна система и клиновидна глава. В него са дадени четирите й основни цвята, както и недопустимите наследствени недостатъци. Дотогава в предишния стандарт били допускани и котки с кривогледство и пречупена опашка, което сега е недолустимо. В настоящият момент има малки различия в стандартите на FIFe и CFA относно съвременния тип Сиамска котка.
В България широко разпространена е старотипната Сиамска котка, която отскоро е утвърдена с известни промени от WCF като нова порода - Тайска котка. У нас все още няма внесена от чужбина и регистрирана Сиамка от новия съвременен тип (на снимките горе).

Екстериор и стандарт

Сиамската котка се характеризира с изключително красива окраска, изящност, интелигентност и неспокоен нрав. Тялото й е не-голямо, дълго и стройно. Крайниците са дълги и стройни, с малки овални лапи. Главата е издължена, клино-образна, анфас, има форма на равностранен триъгълник, като едната от страните съединява краищата на ушите, а двете други преминават по страните, муцуната и външния край на ушите. Носът е прав, ясно очертан, с тъмна носна гъба. На муцуната има маска, която покрива почти изцяло лицето. Очите са с бадемовидна форма, сапфиреносини на цвят. Ушите са големи и прави, разположени далече едно от друго, широки в основата си. Крайниците са дълги и нежни, като задните са малко по-дълги от предните. Лапите са малки, с овална форма и тъмна окраска. Опашката е права, заострена накрая, без възли и дефекти по нея. Козината е къса, нежна, плътно прилепнала, блестяща. Класическата окраска на Космената покривка е бежова, постепенно преминаваща на гърба в по-тъмни топли тонове. Отметите трябва да съответстват на окраската и включват: контрастиращо по-тъмно обагряне на ушите, крайниците, долната част на лапите, опашката и муцуната (т. нар."маска"). Цветът на отметите трябва да бъде по възможност равномерен. Новородените котета първоначално са изцяло бели с кафеникави или сиви очи, които с възрастта постепенно посиняват, а козината потъмнява и се очертават тъмните отмети на лицето ("маска"), ушите, "чорапки" на лапите и опашката.
За недостатъци се смятат наличие на петна на корема и странични ивици, а също бели петънца и косми в тъмните отмети. За пороци се считат бяло оцветени пръсти, кривогледство, деформации (бучки и възли) на опашката, пречупена и по-къса опашка, които водят до дисквалификация на фелиноложки изложби.

Цветови варианти : примери
SIA n 33 67 - сиамска с кафяви отмети
SIA a 33 67 - сиамска със сини отмети
SIA c 33 67 - сиамска с лилави отмети
SIA d - сиамска с червени отмети
SIA e - сиамска с кремави отмети
SIA f - сиамска с тъмно кафяви костенуркови отмети
SIA n 21 - сиамска с кафяви ивичести отмети
SIA f 21 - сиамска с тъмно кафяви костенуркови ивичести отмети

Качества и поведение

Понякога проявяват ревнивост към стопаните си и известно упорство. Характерно за сиамската котка е, че тя е темпераментна (сашвиничен тип) и умна (отлична памет), както и пословично любопитна. Много типично за нея е високата и груба интонация на гласа й, която е особено подчертана в периода на разгоненост и когато е недоволна. Тя е много чувствителна, което изисква спокойствие и внимателно отношение.В сравнение с котки от други породи, тя не понася шума - суматохата и шумният живот я травматизират. Смята се, че сиамските котки приличат на кучетата по отношение на дресировката -могат да се научат да се премятат по команда, да откриват и донасят предмети, както и да се движат на повод с каишка при разходка. Нощем очите на сиамските котки не излъчват зелена светлина, както при котките от другите породи, а червеникава отразена светлина, което проличава на направени цветни снимки. Това се дължи на състава на ириса в очите им, където липсва веществото "тапетум нигрум", придаващо на очите на котките от другите породи жълтеникавия и кехлибарен оттенък денем и отразяването на светлината в зелено сияние нощем. Вековете на разглезен дворцов живот не са покварили тези умни и интелигентни животни. Те се "радват" при завръщането на господаря им у дома и с мяукане с различен тембър сигнализират за необичайни събития. Твърди се, че сиамките се привързват към членовете на семейството почти като кучетата, за разлика от котки от други породи, които се привързват повече към дома.

« Обратно в информация

www.zoomagazini.com