www.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.com
22.09.2017
WEEKEND PROMOTION!
WEEKEND ПРОМОЦИЯ:
История на съжителството между котките и хората

Опитомяване
В Месопотамия, Анадола и Йордания са открити в непосредствена близост останки на хора и на котки, които са датирани на повече от 9000 години.Трудно е обаче да се установи дали става въпрос за вече опитомени животни или за диви котки, които са били обект на ловуване заради меката си козина.Поради това за начален период на процеса на опитомяване на котките се счита времето около 4000 години преди новата ера.
От древен Египет произхождат първите неоспорими доказателства за мирното съвместно съществуване на котки и хора – гравюри и надписи, създадени около 3000 години преди н.е. Най-ранното свидетелство за опитомяването на котките е изображение на котка с каишка, открито при разкопки в една от могилите на петата египетска династия.
По-късно, от около 1600 години преди н.е., котките започнали често да стават обекти на скулптури, фрески и йероглифни надписи -свидетелество за широкото им разпространение в Египет.
Самите древни египтяни са известни с практиката си и забележителните си способности в опитомяването на различни видове животни: маймуни, хиени, гъски, крокодили, лъвове и др.В този смисъл, котката не представлявала изключение от това, но безусловно играела изключителна и много по-съществена от останалите животни роля в религиозната култура на Египет.Това, че котката е най-добрия ловец на гризачите, които по това време опустошавали египетските зърнохранилища, с времето й дал положението наобект на култ, на религиозен символ и даже на божество.
Различни божества – Секхмет, Мут и лунната богиня на плодородието Бастет са свързани с котките. Последната била изобразявана с глава на лъв, до етапа, в който котките били опитомени и разпространени из Египет – след това започнала да се представя във вид на малка котка или жена с котешка глава.
Култът към котките се увеличил още повече, когато Бубастис, градът на богинята Бастет, станал столица на Египет. Херодот посетил храма на Бастет през 5 век преди н.е., в периода на разцвет на култа към котките и описал как стотици хиляди от тях са мумифицирани и пазени, а самия град бил обект на религиозни походи. По думите на Херодот, когато една котка умирала, собствениците й си обръсвали веждите в знак на траур и отнасяли животното в Бубастис, където го балсамирали и запазвали. Религиозната роля на котките, не изключвала положението им на домашен любимец, който бил държан в дома и хранен царски.
Завладяване на света
Без съмнение домашните котки са най-многочислените и най-разпространени представители на семейство “Коткови”. Успехът им датира именно от първите им срещи с човека: от времето на Древен Египет започнало и котешкото превземане на света.
Държани дълго време под египетския “монопол” – забрана за търгуване и износ, първите котки достигнали до средиземноморските брегове незаконно – с търговски кораби и древноримски легиони. И докато около 500 години преди н.е. в Египет имало силен култ към котките, то по това време в Средиземноморието само изпитвали любопитство към това необичайно и екзотично животно.Що се отнася до съхранение на зърнените запаси от мишки, гърците и римляните използвали опитомени невестулки.
Били необходими повече от 900 години, за да получи котката признание в тази област.
Римските легиони разпространили котките по цялата римска империя.В далечния изток котката се появила около 200 години преди н.е.,от Индия към Китай и после в Япония. Към X век котката вече била завладяла по-голямата част от Европа и Азия. През XV и XVI век, благодарение на великите изследователски експедици котката попаднала и в “Новия свят”, в Австралия и в Нова Зеландия.
Котките вещици
През вековете, котките традиционно се смятали за по-близки и привързани към жените. Във всекидневието жената била по-близко до домашното огнище и можела да оцени независимостта, както и покорността на котката, а в религиозните обряди, котката била символ на женствеността и майчинството.
В древен Египет например, на рисунките изобразяващи сцени от домашния живот, никога не може да се види котка застаналa до мъж.
В дохристиянската епоха, в много култури присъствал образа на богинята-майка – източник на плодородие и изобилие, пазителка на раждането и свързана с лунния цикъл. Тези богини: Бастет при египтяните, Артемида при гърците, Диана при римляните, Фрея при скандинавците – се изобразявали във вид на котки или в краен случай образът им бил по някакъв начин свързан с образа на изящното животно.
И наистина – котките са известни с многочисленото си потомство, към което се отнасят грижовно и което са готови да защитят от всяка опасност, дори и врагът да е пъти по-голям. Освен това, съгласно древните поверия, котката е свързана с лунния цикъл. Тя е способна да разширява и стеснява зениците си до вертикална чертичка,което напомня на фазите на луната – от пълнолуние до новолуние.
Постепенното изместване на езическите богове и разпространението на християнството променили негативно отношението към котката, която започнала да се счита за демон, слуга на дявола и спътник на вещици. По времето на цялото Средновековие и в началото на Ренесанса, котките и особено черните ставали жертва на ужасни гонения – от началото на XIII век до средата на XVII.
Съществувало поверие, че вещиците извършвали ритуалите си на гърба на огромни котки и всяка жена, която държала котки, рискувала да бъде изгорена на клада като вещица.Често жертви ставали бедните и възрастни жени, които без да обръщат внимание на нищетата си, с любов се грижили за своите домашни любимци.
В Средновековието любовта към животните била разпространена не само в ниските социални слоеве. Аристократи и духовници също понякога държали котки,но въпреки положението си и те понякога ставали жертва на грешните представи.
На Изток положението било по-добро, въпреки че в Япония съдбата на котките не се различавала много от тази на европейските им братя.Когато през 6 век, котките попаднали на Изток, били приети радушно. В домовете се завъждали по 2 и повече, които защитавали ценните манускрипти от зъбите на гризачите.
През 13 век обаче котката започнала да се асоциира с демона Неко-Баке, който ядял хора, като според легендата, за тази цел той се претворявал в образа на котка и тихо се промъквал в домовете за да открадне непослушните деца.
За последните двеста години котката отново завоювала позициите си в Япония. Там съществува дори и култ към животното. В Токио се намира храма Го-То-Ку-Жип, който е посветен на котката Манеки-Неко. Това божество се изобразява с вдигната предна лапа, която приветства посетителите на храма. Счита се, че този “поздрав” е на късмет и щастие.

« Обратно в информация

www.zoomagazini.com