www.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.com
19.11.2017
MARP PET FOOD!
Скъпи Клиенти, Заповядайте в RAMONA NATURAL PET MARKET град София; ЖК Младост-1; блок 74-А, където може да получите Вашата безплатна
Pro Plan Cat 4+1 ПОДАРЪК! За повече информация: 0876 33 18 33; 0876 33 19 33
Интересни факти за котката - от древен Египет до днес - част 4

В градовете собствениците на котки в повечето случаи не ги пускат на улицата. За разлика от кучето, котката не се нуждае от много движение, прекрасно се справя и без него, прекарвайки целия си живот (който продължава до 15 години) между стените на своя дом.
Възрастните котки се хранят два пъти дневно, а бременните и кърмещите – до 3-4 пъти на ден. За храна се ползва месо, риба, хляб, ориз, мляко, настъргани ябълки и моркови. Прясна вода трябва винаги да стои на видно място. Не забравяйте да сложите в „котешката столова” и саксийка с младо покарал овес или обикновена трева – те са източник на витамини.
Котката сама се грижи за постоянната чистота на тялото си, като ежедневно изблизва козината си. Как би могла да ходи на лов за мишки, ако те ще усещат миризмата й^ От тук е и нейната изключителна чистоплътност. Изцапаните животни трябва да се къпят. По време на къпането не трябва да се допуска да влезе вода в ушите, както и сапунена пяна в очите на котката. И в никакъв случай не бива да се потапя главата й под водата или да се ползва карболов сапун, тъй като кожата й е особено чувствителна към карболови препарати.
Въпреки че при необходимост котките показват умение да плуват, те не обичат да се мокрят, тъй като от кожата им се отмива мастното покритие, което им служи като природна защита срещу влага и зацапване. Но има и изключения.
В Турция живее една разновидност котки, които наричат къпещи се котки. Техните бели и пухкави представители са способни да прекарват часове в къпане в езеро. Те никога не ловят мишки, отдавайки предпочитание на молюските и рибата, които ловят с голям успех. И още един пример. На малкия остров Мен, разположен в Ирландско море, е създадена порода от големи късокосмести котки без опашка. Котките от остров Мен не се боят от водата, плуват добре и ловко хващат риба в плитчините на брега.
Както вече стана въпрос, котките са изключително чистоплътни. Инстинктът ги заставя да заравят изпражненията и урината си в определено отходно място. Котешката тоалетна може да се направи от легенче, в което да се разстелят късчета ситно нарязана мека хартия. Скоро след това, след като котката веднъж свикне, че това е нейната тоалетна, хартията става излишна. Много животни я използват само веднъж, ако легенчето не се почиства. В този случай изпражнения и урина могат да се появят на други, непредназначени за това места от апартамента. Това е своеобразен протест заради нарушаването на хигиенния принцип. Котката може да се научи да ползва и тоалетната чиния – често тя сама си я избира за отходно място.
Острейки си ноктите, котките нерядко раздират дамаската на мебелите. Ноктите им не бива да се подрязват (само при възрастни и болни индивиди е допустимо да бъдат подрязани от специалист); но затова пък малките котенца могат да бъдат приучени да си точат ноктите на специално предназначени дъски. Такива дъски, които трябва да са достатъчно високи за да могат котките в изправено положение да си острят ноктите, са направени от груб материал и се закрепват на стената.
Пословицата „като котка и куче” е вече отдавна остаряла. В действителност котката и кучето прекрасно съжителстват един с друг в един и същи дом, стават добри приятели и се обичат. Когато живеят под един покрив с таралежи, птици или други животни, котките никога не ги закачат. Навярно ви е известнаи знаменитата в литературата „Котешка къща”, в която котките мирно съжителстват с плъхове.
Познавайки силно развития майчин инстинкт на котките, те от много отдавна са били използвани в горските животновъдни стопанства за откърмването и отглеждането на малки самурчета и лисичета.
Случва се понякога котките сами да напуснат стопаните си, така сдобивайки се с пълна свобода. В наши дни в Рим са наблюдавани необичайни и огромни колонии от полудиви котки, които обитават Колизея. Един автор споделя впечатленията си по този повод така: „Каменните руини с арки, ниши и потайни кътчета са станали идеалното убежище за котките. И ако всички градски безпризорни котки задължително излизат по свои дела само вечер, под укритието но мрака, то тези, напротив, се хранят, развличат се и се разхождат посред бял ден, привличайки всеобщото любопитство. Те смело се приближават до туристите и с целия си вид демонстрират, че събират от тях „дължимия данък”. Несъмнено тук, като във всяка общност, се е установила и съответната йерархия – първият залък е винаги за по-силния. Подаяния от хората, лов на плъхове и на приспали бдителността си гълъби, волен живот във всяко едно отношение – какво повече може да е нужно на една полудива котешка община^! Но това, между впрочем, е единствен или един от единичните случаи, в които бездомни котки живеят сносно.”
Проблемът с бездомните котки съществува отдавна. Вина за тези нещастни животни носят хората, и на първо място техните стопани. Очевидно те не са хранели никакви симпатии към животното, което са се заели да отглеждат. В някои страни за болните и бездомни котки са организирани приюти (в Лондон, Париж, Рим, Берлин, Женева, Кайро и др.). Най-старият от тези приюти е този към църквата Свети Лаврентий във Флоренция – вече над 200 години.
Понякога се случва така, че бездомни котки придобиват едва ли не световна слава. Така неотдавна в Лондон се спомина Уилберфорс – най-знаменитата котка във Великобритания. През 1973 година него го прибират от улицата като бездомник и го настаняват в резиденцията на министър-председателя. Котаракът оправдава доверието на своите благодетели, като решава „мишия проблем” в поверената му територия. Той толкова се харесам на всички, че след изпълнението на възложената му задача решили да го оставят. Много високопоставени гости, които са посещавали по държавни дела министър-председателя, добре познавали Уилберфорс. Той бил особено любим и на самата Маргарет Тачър, която специално за него често му носела от задграничните си пътувания разнообразни лакомства. След посещението си в Съветския Съюз, Тачър се върнала с каса от рибени консерви, специално купена за котарака от един московски супермаркет. Когато поради старост котаракът се оттеглил от служба и „излязъл в пенсия”, той бил даден в един частен дом. На едно от заседанията на министерския съвет, на министър-председателя било официално съобщено за кончината на заслужилия труженик.
Но делото на знаменития Уилберфорс сега продължава друг котарак. Той се казва Хъмфри и, както пише „Таймс”, „той ще попълни бляскавия списък от доблестни служители на нацията”. Важно обстоятелство около неговото назначаване на държавна работа, което е оформено по всички правила, е доброволното му съгласие да изпълнява задължения, с които не всеки би се наел – да изтреби мишето население в правителствения комплекс на Даунинг стрийт в Лондон. Сътрудници на канцеларията на кабинета са открили и подбрали Хъмфри на правителствената улица. И сега, след официалното му встъпване в длъжност, той ще се заеме с щатните си задължения съвършено официално.
Трябва да се отбележи, че традицията да се поддържа щатна длъжност за пухкави мишкоизтребители датира в правителствената резиденция от столетия.
А ето че някой си Уилям Гриер от Сан Диего (щата Калифорния) толкова обичал своите котки, че умирайки, им завещал в наследство два от „излишните” си милиона френски франка. В „котешката светска хроника” сумата от два милиона френски франка е очевидно доста популярна. През 1967 година именно тази сума била предложена на англичанката Елсиет Селер за нейния любимец Маркус, бял персийски котарак. В крайна сметка любовта победила и стопанката се отказала от тази сделка.
В повечето страни, където отглеждането на котки в домашни условия се практикува в достатъчно широки мащаби, са създадени и специални организации, клубове за възпитание, отглеждане и защита на котките. Такива национални организации са обединени в международен съюз: Международна федерация на любителите на котки (ФИФЕ).
Човек не трябва да изоставя своите малки приятелчета, като ги оставя без подслон и храна. Преди да донесеш вкъщи малко коте, трябва много сериозно да се замислиш за бъдещата му съдба. За да бъде щастлива, котката трябва да бъде обичана.

« Обратно в информация

www.zoomagazini.com