www.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.com
19.11.2017
MARP PET FOOD!
Скъпи Клиенти, Заповядайте в RAMONA NATURAL PET MARKET град София; ЖК Младост-1; блок 74-А, където може да получите Вашата безплатна
Pro Plan Cat 4+1 ПОДАРЪК! За повече информация: 0876 33 18 33; 0876 33 19 33
Интересни факти за котката - от древен Египет до днес - част 1

Интересни факти за котката - от древен Египет до днес

Котката има необикновена история: тя е извървяла пътя от „богинята до вещицата”. Отношението на хората към нея също не е еднозначно: едни я обичат, други не. Впрочем тези, у които котката не предизвиква любов, не са особено много.

Родоначалницата на всички домашни котки е нубийската дива котка, която преди пет хиляди години египтяните са извели от областта Нубия в североизточна Африка и са опитомили.

Древните египтяни особено високо ценили забележителните способности на котката да унищожава гризачи. Поради това тя била причислена към свещените животни, а богинята на нощта, плодовитостта и детераждането Баста била изобразявана с котешка глава. Котките живеели в разкошни храмове и се хранили само с най-изтънчена храна; имали си собствени жреци, които им служили; почитали ги многочислени поклонници.

При пожар египтяните били длъжни първо да изнесат котките и чак след това да започнат гасенето на пожара. Те много тежко преживявали смъртта на свещеното животно. Съществувал даже специален траурен ритуал, при който си отрязвали косите и си бръснели веждите.

Убийството на котка, дори неволно, се наказвало със смърт. Съществува предание, според което заради котките египтяните загубили цяло сражение с персите. Персийският цар Камбиз, преди да нападне един от египетските градове, събрал огромно количество котки. Той пуснали животните пред настъпващата войска, като всеки войн, вместо щит, държал в ръка по едно свещено животно. Египтяните се предали без бой: те не могли да рискуват живота на котките.

Умрелите животни балсамирали и погребвали в малки ковчези от злато или сребро, които били богато украсени със скъпоценни камъни. През 1860 година в Египет, недалеч от Бен-Хасан било намерено котешко гробище, където имало погребани 180 хиляди котешки мумии. Някои от древните вярвания и обичаи са живи и до днес. В Англия и до ден днешен съществува поверие, че докато в къщи има черна котка, рибарят не го грози опасност в морето. Англичаните смятат, че ако черна котка ти пресече пътя, това е добър знак; ако влезе в къщата или в стаята, то значи стопанина го очаква радост. Щастливият живот на котките в Европа приключил преди около 700 години, когато властната средновековна католическа църква обърнала свещения си гняв към всички животни, които са се ползвали с почит на Изток.

За да бъдат укрепени позициите на християнството, религиозната борба се изострила и за котките настъпили черни времена. Поради това, че тя била почитана като езически бог, заради пристрастието си към нощните разходки, заради безшумното си придвижване, заради светещите в тъмното очи (с други думи всичко, заради което са й се прекланяли в Египет), сега котката била обявена за адово изчадие, въплъщение на нечистата сила, помощник на вещиците. Почти във всички европейски държави котката става символ на злото, и особено черната. Тях ги давели, хвърляли ги от високи сгради, със стотици ги изгаряли на клади. В Холандия била специално определена „котешка сряда” – ден за масово изтребление на котки. И само плъховете спасили гальовните хищници от палачите на инквизицията; грозните нашествия на тези агресивни гризачи заставяли хората да пощадят живота на котките и дори да си ги отглеждат.

В същото това време мюсюлманите, за разлика от европейците, почитали и уважавали котката. Според една легенда, на някой си Магомет, който страшно обичал котки, се наложило да става и да тръгва за някъде, но върху широкия ръкав на халата му спала една от любимите му котки. За да не безпокои любимеца си, Магомет тръгнал... като първо отрязал ръкава си.

В Япония котките също са завоювали всеобщо признание: мишките обожават копринената буба, а пък котките – мишките. В страната на изгряващото слънце котката отдавна се счита за покровител на един токийски храм, където тя е изобразена с вдигната дясна ръка: това е “Манеки-Кеко”, котката-покровител на щастието и късмета.

В Русия котката винаги е била олицетворение на домашния уют и благополучието. Това животно там го обичат и почтително го наричат “стопанката на къщата”. При смяна на местожителството “стопанката” първа трябва да прекрачи прага на новото жилище, за да има в него уют и щастие. Народното поверие твърди, че трицветната котка носи на дома щастие.

Котката отдавна е станала литературен герой (достатъчно е да си спомним “Котаракът в чизми”, котаракът Бегемот от романа “Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков и т.н.). Тя също така е допринесла немалко и за науката. Една котка, и по-точно котарак, е спомогнал за направата на важно откритие. Френският химик-изследовател Бернар Куртуа си имал любим котарак, който обичал да сяда на рамото му докато ученият закусвал в работния си кабинет. Един ден на котарака му омръзнало да седи на рамото, скочил върху масата и без да иска счупил поставените там стъкленици с различни реактиви. Съдържащите се в тях съединения се смесили и в резултат на произтеклата химическа реакция във въздуха се заиздигали кълба от виолетова пара. Когато се разсеяли, Куртуа забелязал по околните предмети налепи от някакво кристализирано вещество. Това се оказал неизвестният за онези времена свободен йод. По такъв начин, благодарение на котарака, било направено доста значително научно откритие.

Датският учен Финзен обърнал внимание на необичайното поведение на болния котарак, който се бил настанил на покрива на къщата му. Той седял върху огряната от слънцето част. Когато сянката се придвижела до него и го закривала, той ставал и се премествал на друго място, все още огряно от слънцето. Подобни маневри той повторил няколко поредни пъти. А Финзен се замислил. А дали слънчевите лъчи не са лековити и за хората^ Доверявайки се на инстинктите на котката, ученият започнал експерименти в тази посока. Те показали, че благотворно лечебно въздействие оказват светлинните лъчи във виолетовия сектор на спектъра. Точно тогава било и предложено да се използват ултравиолетовите лъчи с лечебна цел. В последствие тази идея била успешно приложена на практика, за което Финзен Нилс Рюберг бил удостоен с Нобелова награда.

На времето си Чарлз Дарвин привел пример за зависимостта на реколтата от семена на люцерната от количеството на котките. Котките изтребват мишките, мишките развалят гнездата на земната пчела, а земната пчела опрашва люцерната. И така, колкото повече котки, толкова по-малко мишки, а колкото по-малко мишки, толкова повече земни пчели и по-богата реколта от семена. А човекът, който е посял люцерната, получава от нея храна за добитъка си. И ето как в известен смисъл, котките съдействат на човека да добива за себе си повече млечни и месни продукти.

Известният немски зоолог А. Е. Брем смятал, че между всички бозайници (с изключение на маймуните), котките притежават най-висок интелект. Те са търпеливи, съобразителни, извънредно внимателни и имат мълниеносна реакция.

Веднъж някакви бандити, докато обирали банка в градчето Ла- Крусес (щата Ню Мексико), били заставили касиера да застане с лице към стената, за да му вземат ключовете от сейфа. Котаракът Каспар, който до тогава спокойно си дремел на перваза на прозореца, леко скокнал на пода и незабелязано натиснал педала за спешна помощ, който се намирал под масата. В полицейския участък бил получен сигнал „ограбване на банка”.

В къщата на английската чиновничка Дороти Кенеди една нощ нахлули крадци и започнали да я заплашват, искайки от нея пари. И в този момент върху тях връхлетял освирепелият котарак Лъки. Съскайки и хвърляйки насреща им, той разкъсал дрехата на един от бандитите и го изподрал, след което се хвърлил към другия. Зашеметени от внезапната атака, крадците побързали да скочат през прозореца.

Описани са немалко случаи, в които котки храбро защитават стопаните си – най-често ако са деца – от змии, които те успяват с мълниеносна бързина да уловят със зъби и да умъртвят, преди да са навредили на човека.

Малцина знаят, че котките могат да изпълняват и държавна работа. Така например във Великобритания, за да се предотвратят щетите, които мишките нанасят на експонатите в световно известния Британски Музей, на щат в музея е официално зачислена „котешка рота” в състав от шест котки. Всяка от тях получава по 50 лири стерлинги на година. А за да не се обърка някой от посетителите и да ги изгони или да им навреди по някакъв начин, всички трябва веднага да виждат, че те са „служители на музея”, поради което са им направили „униформа” – на вратлето на всяка от тях е завързана пищна жълта панделка! Аналогична служба е поверена на котки-чиновници в някои пощенски станции в Лондон.

В не толкова далечното минало в знаменития руски „Ермитаж” няколко котки били официално допускани в залите за изложение на музея и даже били зачислени на храна. Специално назначен човек се грижел за прехраната им. Сега там няма такъв обичай. Но може да се предполага, че в много страни котките са спасили немалко безценни произведения на изкуството.

« Обратно в информация

www.zoomagazini.com