www.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.comwww.zoomagazini.com
01.09.2020
Нови цени за доставка!
Скъпи Клиенти, От днес влизат в сила нови цени за доставка за град София: - При поръчка на стойност до 100.00 лв. цената на доставката е ...
Скъпи Клиенти, Само при нас с всяка закупена опаковка храна за кучета Orijen от 11,400 кг. получавате подарък - натурална консерва MARP от 400 грама! Приятно пазаруване в ...
Васильовден!
Неделя, 01 Януари 2012г.

Скъпи Приятели,
На 1 януари българската православна църква отбелязва паметта на големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики. На него принадлежи идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на христовия закон за любовта и прошката. Смъртта на св. Василий Велики предизвикала дълбока печал у всички християни, юдеи и езичници, на които той сторил много добрини през живота си.

В представите на българите светецът е имал силата да разваля магии, да лекува от уроки и зли сили, да спасява душите от униние и отчаяние.

Празникът е наричан още Сурва, защото от ранни зори по къщите ходят сурвакари - деца, облечени в празнични носии. С богато украсени дрянови пръчки, те сурвакат домакините и им пожелават здраве, щастие и берекет. В знак на благодарност стопаните ги даряват с орехи, пуканки, сушени плодове и дребни парички.

По стар обичай днес се нарежда празнична трапеза, на която задължително има варено жито и вино, обредна храна, пита и баница с късмети от дрянови пъпки и медна пара.

Старите жени пък гадаят по времето, звездите и луната каква ще е година, ще има ли берекет, здраве и късмет в семейството.

В народните поверия 1 януари е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите като Васильовден, Василица, Василия, Сурваки.

На този ден именници са Васил, Василкa, Вeсeлин, Веселина, Весела.

На днешния ден Православната църква отбелязва и Обрезание Господне - това е Старозаветното кръщение. На осмия ден от рождението Си Спасителят Иисус Христос е занесен в храма, за да бъде посветен на Бога, като Му се е дало името Иисус. Обрязан бил за да се изпълни законът, събитие, което показва, че Той действително бил в тяло човешко, а не призрачно, както лъжливо учили евреите от I век. Наречен е Христос - Спасител.

Обрезанието е свещенодействие, установено в Стария Завет при патриарх Авраам в самото начало на второто хилядолетие преди Рождество Христово и послужило не само като "знак на завета" между Бога и богоизбрания народ, но и като далечен предобраз на християнското тайнство Кръщение (Колос. 2:11). Като печат на този "знак" служило името, което давали на младенеца при обрязването му. Потомък по плът на Авраам, прославян в Новия Завет като "баща на вярващите" (Рим. 4:11), Господ Иисус Христос бил обрязан в осмия ден от Своето рождение и Му дали името "Иисус", наречено от ангела (Лука 1:31; 2:21). Пресветата Му майка принесла предписаните по Мойсеевия закон две гургулици и два гълъба, каквито се полагали на онези бедни израилтяни, които не били в състояние да донесат агне или теле (Лев. 12:8).

Възпоминанието на Господнето обрезание още през ІV век било утвърдено като тържествен Господен празник, с който се приключвал осмодневният кръг на Рождественските дни. Както се вижда от едно слово на св. Амфилохий Иконийски (+ 394 г.), още през ІV век празникът Обрезание Господне бил съединен с честването на паметта на св. Василий Велики, който умрял същия ден. Началото на този Господски празник отнасят към първите християнски векове. До нас са стигнали светоотечески слова, произнасяни на този ден, като поученията на св. Григорий Нисийски, св. Амвросий Медиолански и др. От V век е запазена беседа на Туринския епископ Максим. А Римският папа св. Григорий Велики споменава същия празник в своята книга за годишния кръг. През VІІІ век църковният песнописец Стефан Саваит написал канон за този празник, който и досега се изпълнява в православното богослужение на този ден.

« Обратно в новини

www.zoomagazini.com